Мащерката (Thymus) е род от около 350 вида ароматни многогодишни тревисти растения и малки храсти, високи до 40 см, от семейство Устноцветни. Няколко от видовете имат по няколко хемотипа. Стъблата са тънки, листата са вечнозелени и, в повечето видове са подредени в срещуположни двойки, на форма са овални, ненарязани и малки, между 4 и 20 мм на дължина. Цветовете са в гъсти терминални съцветия с неравни чашки с триделна горна устна и цепната долна устна. Венчето е тубуларно, дълго 4-10 мм, бяло, розово или виолетово.

Обикновената мащерка (T. vulgaris) е широко използвана зелена подправка. Тя идва от Средиземноморието и е най-подходяща за добре отводнени почви и обича да расте на слънце.

Кимовата мащерка (T. herba-barona) се използва както като подправка, така и като декоративно растение и има силна миризма на ким.

Цитрусовата мащерка (T. x citriodorus) (T. pulegioides x T. vulgaris) също е популярна подправка, със сортове, селектирани с миризмата на различни цитрусови плодове.

Дивата мащерка (Thymus serpyllum) и мъхнатата мащерка (T. pseudolanuginosus) не са подправки, но са атрактивни декоративни и лечебни растения.

Дивата мащерка е и важен източник на нектар за пчелите. Всички видове мащерка са източници на нектар, но дивата мащерка покрива големи площи сухи скалисти почви в Южна Европа (Гърция е специално известна с меда от дива мащерка) и Северна Африка, както и в подобни терени в Бъркширските планини и Катскилските планини в североизточните САЩ.

Видовете от рода Thymus са използвани за храна от ларвите на някои видове пеперуди като Chionodes distinctella и Coleophora видовете C. lixella, C. niveicostella, C. serpylletorum и C. struella (последните три се хранят изключително само с Thymus).

Мащерката се използва за подправяне на меса, супи и яхнии. Тя е използвана във френската кухня, където е важна съставка на bouquet garni, както и на Herbes de Provence. Тя се използва широко и в карибската кухня. В някои страни от Близкия Изток, подправката „заатар“ съдържа мащерка като насъщна съставка.

При готвене мащерката трябва да се слага рано, за да има време да отдели етеричните си масла.

Освен като подправка мащерката се използва широко и като билка. За лечебни цели се използват изсушените ? цветове. Притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично, болкоуспокояващо действие.

Мащерката е известна е още като бабина душица, бяла мащерка, овчарски босилек и др. Мащерката е многогодишно растение, което расте на туфи и предпочита каменисти почви и е широко разпространена у нас.Може да достигне до 20 см. височина. Събират се стъблата с цветовете и листенцата по време на цъфтежа – май и юли и се сушат на сенчесто и проветриво място. Родината на мащерката е Средиземноморието. Тя е широко разпространена в кухнята на Южна Европа, Западна Азия и Северна Африка.

Кулинарно приложение:
В кухнята се използва в прясно състояние и сушена. Има изключително деликатен вкус. Във френската кухня е особено ценена. Листата на прясната мащерка се използват като украса за салати. Мащерката се съчетава добре с майорана, магданоз, босилек и дафинов лист. Подходяща е за ястия от агнешко, говеждо, пиле, дивеч и риба. Използва се за подправяне на супи от боб и леща.

Използва се предимно изсушена, като листата и цветът се оронва и стеблата се отстраняват, защото съдържат повече танин и придават стипчив вкус. Листата на прясната мащерка може да се използват в доматена салата, зелена салата или шопска. Слага се не повече от половин чаена лъжичка мащерка за цялото количество за да не добие салатата горчив вкус.
Мащерката се използва за подправка за супи, салати, сосове, за плънки и маринати за месо и риба. Особено е подходяща за ароматизиране на птиче, агнешко и телешко месо и при готвене на дивеч.

Лечебно действие:
Мащерката действа антисептично и помага срещу всякакви възпаления по кожата. Тя отваря порите и регулира дей ността на мастните жлези. Бани с мащерка действат успо кояващо на нервната система, лекуват заболявания на диха телните пъти ща. Мащерката има дезинфекционно и дезодориращо действие.

Подходящи за мазна кожа са компресите с мащерка. Ед на супена лъ жица изсушени листа и цвят се залива с 400 г вряща вода и се оставя да кисне 10-15 минути.

При изпотяване на дланите или краката се прави запарка с шепа мащерка и половин ли тър вряща вода. Билката прес тоява една нощ. След прецеждане се добавя стипца на вър ха на ножа. Ръцете или краката се топят многократно в от­варата и се оставят да изсъх нат.

Може да се направи крем за лице с мащерка. При употреба та му скоро отзвучават екземи, гнойни пъпки и сърбежи. Засег натите участъци се мажат ве чер след по­чистване. Кре мът се приготвя от 1 чае на лъжичка ма щерка, 1 чаена чаша вода, 50 грама безсолна свинска мас и 10 грама прясно масло. Мащерката се запарва във водата и се ос тавя да кисне покрита 30 ми нути. После се прецежда. Маста и маслото се топят заедно на водна баня при постоянно бъркане. Долива се отново затоплената отва ра от мащерката. Сместа се държи добре затворена в пор целанов съд на хладно.

Ако тази страница ви харесва, моля споделете я

Digg it StumbleUpon Facebook Twitter del.icio.us Google Yahoo! reddit