Джинджифилът ( Zingiber officinale), наричан още исиот или имбер е растение, чиито корени се използват в Китай и Индия от древността. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. Първоначално се използвал предимно в медицината. Завидна е славата му на афродизиак.
Наименованието джинджифил идва от санкрит и означава “рогат”, т.с. е свързано с формата на джинджифиловият корен. Известен на китайците и индийците от древността, той е една от първите източни подправки, достигнали до средиземноморския бряг. Арабските търговци държали в тайна местата от които произлиза. Те уверявали доверчивите купувачи, че джинджифилът расте далеко на юг, зад Червено море, на края на земята и че се охранява строго от дракони..
Чак през XIII век, знаменитият венецианец Марко Поло се запознава с това растение Китай и едновременно с Поголоти го описва за европейците.
Приложение в готвенето:
Джинджифилът има разнообразно приложение. Отначало коренът се е използвал само в медицината. С него се борели против стареенето и полова слабост. Легендата разказва, че португалците щедро хранели с джинджифил своите роби, за да повишат плодовитостта им. Едновременно с това джинджифилът е особено популярна подправка през средните векове. По традиция улиците, където са се продавали подправки носели името “Джинджер-стрит”.
Като подправка се използва коренът на растението. Във всяка страна го използват по-различен начин: пресен, сушен, маринован, пържен, варен, задушен.
Пресният джинджифил има парещ вкус и лимонов мирис. В този вид той е най-популярен в Азия. Там пресния джинджифил се настъргва или нарязва, накисва се във вода за няколко часа и се добавя в ястията малко преди сервиране. Ако пресния джинджифил мине през топлинна обработка се увеличава парещият му вкус. В тайландската кухня смления пресен джинджифил се добавя в кърито, заедно с кокосово мляко. В Индонезия често се използват пасти(пюрета) на основата на пресни чушки чили и джинджифил за намазване на месата преди печене или печене на скара. В горещият тропически климат на Индонезия и Хималаите се пие чай от резенчета пресен джинджифил.
В Индия и Шри-Ланка джинджифилът се запържва за приготвяне на сосове към овощни и месни блюда. Тук нарязания джинджифил се пържи, заедно с чесън или лук – острия и лютив вкус се смекчава и ароматът му се разгръща.
В китайската кухня джинджифилът се вари или пържи. Ястията, изискващи дълго варене, например супи се ароматизират с големи резенчета джинджифил- така те отдават ароматът си постепенно. Обратно при бързо запържване на нарязани на дребно продукти в тиган уок се прибавя нарязан на ситно или настърган джинджифил.
Сухият джинджифил се използва, когато не може да се намери пресен, но той съществено се различава от пресния по вкус и не може да бъде пълноценен заместител.
В китайската кухня джинджифилът се захаросва – обелва се от кората, накисва се в хладна вода, а след това се вари в гъст захарен сироп. В Англия и Сащ с джинджифилов екстрат варят бира, а в Югоизточна Азия варят сладка и мармалади, приготвят бонбони. Използва се за ароматизиране на компоти – особено от крушо, при консервиране на тиква и краставички. Често се използва за приготовлението на сладкиши и курабийки. Специалните немски коледни сладки се подправят с джинджифил. Корените се използват също така за приготвяне на сиропи и ликьори. Джинджифиловият сироп и бонбоните са прекрасна добавка към сладоледи и плодови салати.
В изсушен и стрит на прах вид се използва в кулинарията като подправка. Резенчета пресен джинджифил се използват за направа на чай и като добавка в супи и сосове. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене, много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира, в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил.
Особености:
Джинджифилът е културно растение и не вирее в диво състояние. Родината му е някъде в Източна Азия, от Индия до Китай или Югоизточна Азия. Най-ранните документи за него са китайски. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) го споменава в своите „Аналекти“ и е известен с това, че не е сядал на масата без него. Според по-късни документи джинджифилът е внасян в Китай от Югоизточна Азия. Чрез арабите джинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. Също те го занасят и в Източна Африка около 13 век а през 16 век португалците го занасят в Западна Африка. По същото време испанците занасят джинджифила в Америка и през 1547 г. Ямайка вече изнася 1100 тона джинджифил за Испания. Понастоящем най-много джинджифил произвежда Индия, следвана от Китай, западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.
Лечебно приложение:
Джинджифилът съдържа около 3% есенциални масла, които придават екзотичния му аромат. Ароматните му масла съдържат различни фитохимикали. В най-голям процент е съдържанието на зингибирин, а в по-малки концентрации бисаболин и фарнезин.
Полезни вещества в джинджифила:
– Протеини
– Калций
– Фосфор
– Желязо
– Натрий
– Магнезий
– Калий
Медицината познава различни ползи от ползването на джинджифилови екстракти:
Гастроентерологични:
– Подпомага случаи на диспепсия, лошо храносмилане, чрез локално повишаване на кръвопотока в храносмилателната система;
– Помага при случаи на колики, гадене, повръщане.
Сърдечно съдови:
– Смята се че блокира LDL холестеролното окисление;
– Сваля нивата на холестерола в кръвта, с което намалява риска от развиване на атеросклероза.
Нервна система:
– Има данни, че взимането на екстракти от Джинджифил подтиска безпокойството. Механизмите все още не са изяснени. Знае се, че действието се усилва при съвместен прием с Гинко Билоба.
Имунна система:
– Проявява мощен ефект на антиоксидант;
– Смята се, че веществата съдържащи се в екстракта от Джинджифил са сред най-силните антибактериални средства. Има данни за убийственото им действие срещу бактерии, които са устойчиви към редица антибиотици.
Digg it StumbleUpon Facebook Twitter del.icio.us Google Yahoo! reddit