Разпространение: В див вид расте по цялото Средиземноморие, Черноморието и по-специално в Кипър. Бил е известен още в библейските времена по хълмовете на Ливан. Известен е още с названията ливанче, бабин косъм, индирлия и морска роса. Още древните гърци са го ценили като свещенно растение. В Европа розмаринът е донесен от монаси. Широко се използва в Португалия, Испания, Италия, Франция, Гърция, Англия, Скандинавия и Германия. В България се използва рядко. Отглежда се в градини и балкони. Използват се листата. Най-големи производители и доставчици на розмарин по настоящем се явяват Югославия, Франция, Италия, Испания и Гърция.
Характеристика:Семейство: Устоцветни.Розмаринът (Rosmarinus officinalis) представлява вечнозелен полухраст с височина от 20 до 80 см. Клончетата са покрити с тесни, линейни, завити в краищата, белезникави отдолу листа. В основите на тесните листа са събрани в снопчета синкави или виолетови цветове. Цъфти от юни до авгост. Плодове – орехчета. Името „розмарин“ идва от латинското име „rosmarinus“, което предполагаемо означава „морска роса“, като някои смятат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име. Българското и народното име на растението: ливанче, бабин косъм, индирлия
Химичен състав: Листата съдържат до 2% етерични масла, дъбилни вещества, смоли и др. Етеричното масло (oleum Rosmarini) от розмарин е безцветна или жълтеникава течност с миризма на камфора и горчив, слабо разхлаждащ вкус.
Употреба: Розмаринът притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ мириса на бор. Има много пикантен, леко остър вкус. Във фармацефтичната промишленост се използва за изготвяне на лекарствени препарати, лекарствени чайове, настойки, мазила, пластири, използва се и за получаване на етерични масла. Етеричното масло се използва и в козметичната промишленост.
Приложение като подправка: Стритите листа се използват като подправка. В неголеми количества се добавя към овощни супи, салати, месни пълнежи, към печено месо, печени птици, гъби, варена риба, червено и бяло зеле и към маринати. В умерени количества розмаринът придава особен аромат на месни, пилешки, спаначени и грахови супи.
В кулинарията розмаринът облагородява както сладки, така и солени ястия. Подходящ е за оризови пилафи, готвено с ядки, а също и като подправка за хляб, яйчен крем, сладолед, ястия от риба, дивеч, агнешко месо и др.
Фино стрит се поставя в салати от моркови, картофи, зеле, домати.
Доста популярна е сместа от равни части розмарин, салвия и риган. Комбинира се добре в марината и в супи с дафинов лист, черен пипер, хвойна, лук, чесън.
Нейното несравнимо ухание е чудесно допълнение соса за спагети или доматената заливка на пици. Не бива да се поставя в ястия заедно с естрагон, магданоз и босилек, защото розмаринът подтиска миризмата им.
Изолзва се за придаване на приятен вкус на меки сирена, картофи, пернат дивеч, приби, яйчно тесто.
Добавянето на розмарин придава специфичен вкус на блюда от агнешко, гулаш от говеждо, овнешко и доматена супа, а също така на говеждо, овнешко и телешко, приготвени на грил.
В месни блюда розмаринът изпълнява двойнствена роля:
1) Подтиска специфичната миризма на някои видове меса (овнешко, свинско и др.);
2) Придава на месото дивечов аромат. Като цяло розмаринът се използва също както и дафиновия лист, имайки предвид, че при прекалено дълго задържане придава на блюдото горчив вкус.
Съхранение:Розмаринът се съхранява много добре завит във влажна салфетка и поставен в хладилник. Загубата на вкус и аромат е минимална.
Няма никакъв смисъл да сушите розмарин, тъй като той вирее и през зимните месеци
Лечебно действие:В българската народна медицина се прилага при нарушен менструационен цикъл, за успокояване на болки в стомаха, против образуването на газове в стомаха и червата, за подобряване на апетита.
Той се употребява още при сърдечни неврози, астма, кашлица; а във вид на пластири – при ревматизъм. Приема се във вид на извлек (1 чаена лъжичка ситно стрита изсушена суровина се залива с 200мл кипяща вода, кисне се 4ч в добре затворен съд, прецежда се, разделя се на 2 части и се пие сутрин и вечер на гладно).
Както етеричното масло, така и листата предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата, засилват жлъчната секреция. Те действат и противомикробно, диуретично и тонизиращо.
Не се препоръчва използуването му при бъбречни и чернодробни заболявания.
Розмаринът служи като дезинфектант на рани под формата на вани. Във водата половин час преди банята се поставя марлена торбичка с 50 г дрога на прах.
Използувано външно, етеричното масло дразни кожата.
Розмаринът влиза в състава на чайове и лечебни препарати, които трябва да се употребяват само под контрола на лекар (аборт).
Розмаринът е ефективен срещу метеоризъм, подобрява храносмилането и оказва силно раздразняващо действие върху кожата. В народната медицина се използва за вани. Етерично масло от розмарин се използва за разтривки, укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.
Розмаринът има лечебно действие при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чуство за напрегнатост, при състояния на общо изтощение и полова слабост. Способства за повишаване отделянето на стомашен сок, оказва благоприятно действие върху цялостната дейност на стомаха и червата.
Рецептите на Петър Димков
Розмаринът е вечнозелено храстче. Среща се най-много по Черноморието, като подивяло, но се отглежда и в градините. Добро стомашно-чревно и успокоително средство. Тази билка се употребява:
Pротив мозъчно възпаление – менингит.
Дозировка: Вземат се два-три стръка бабин косъм (розмарин), варят се в малко вода, докато остане 1/4. В отварата се слага камфор, силна ракия или спирт. Всичко това се налива б шише, откъдето се взема по малко течност в памук и се трие цялата глава и вратът. Това се повтаря два-три пъти на ден.
Против пърхот.
Дозировка: От бабин косъм и коприва се вземат по 3-4 стръка, варят се бъб бода 20-25 минути. В отварата се налиба и 1 чаша оцет (кафена чашка). С тази отвара се мие косата два-три пъти седмично. Прочиства пърхота, спира падането на косата и стимулира растежа й.
Добър стимулант при умствена и физическа умора.
Дозировка: 2 ч.л. розмарин в чаша вода до 300 г се за-парба, пие се по малка чашка дба-три пъти дневно. След прецеждане топлата билка се използва като лапи при контузии и ревматизъм и за гаргара. Използва се 6 народната медицина и като инсектицидно средство против молци.
Digg it StumbleUpon Facebook Twitter del.icio.us Google Yahoo! reddit